Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2013 08:02 - Лудият, който стана мисионер - Когато се сблъскате със злото
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 696 Коментари: 0 Гласове:
1



 А като слезе от лодката, веднага го срещна един човек с нечист дух, който излезе от гробищата. Той имаше обиталище в гробищата и никой вече не можеше да го върже - дори с верига, - защото много пъти го бяха връзвали с окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите. И никой нямаше сила да го укроти. И всякога, нощем и денем, в гробищата и по баирите той викаше и се посичаше с камъни. Но когато видя Исус отдалеч, бързо отиде при Него и Му се поклони. И изкрещя със силен глас и каза: Какво имам аз с Теб, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи! Защото Исус му казваше: “Излез от човека, ти, нечисти душе!” И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името, защото сме мнозина... - и много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната. А там, на бърдото, пасеше голямо стадо свине. И демоните Му се помолиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях. Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете. Тогава стадото - на брой около две хиляди - се спусна по стръмнината в езерото и всички се издавиха в езерото. А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха за това в града и по околността, и жителите дойдоха да видят какво е станало. И като дойдоха при Исус, видяха обладания от демоните, в когото беше легионът, да седи облечен и разумен, и се уплашиха. И ония, които бяха видели всичко, им казаха за станалото с обладания от демоните и за свинете. А те започнаха да Му се молят да си отиде от техните земи. А като влизаше в лодката, тоя, който беше преди това обладан от демони, Му се молеше да бъде заедно с Него. Той обаче не му разреши, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какви неща ти стори Господ и как се смили над теб. И човекът тръгна и започна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус. И всички се чудеха. Марк 5:1-20, ВЕРЕН

 

 И като дойдоха при Исус, видяха обладания от демоните, в когото

беше легионът, да седи облечен и разумен, и се уплашиха. Марк 5:15

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

 

Ето ви един въпрос за проверка на знанията ви. Кой е първият мисионер, когото Исус е изпратил? Някой с добра подготовка? Някой, който е прекарал много време с Христос? Посветен последовател? Близък ученик? Човек с познание на Писанието и с готовност за жертва...? Нека ви подскажа. За да го откриете не е нужно да стигате чак до Великата заповед на Христос в края на Евангелието от Матей. Не търсете между имената на апостолите. Първият посланик на Бога не е в този списък.

Дали не е някой от седемдесет и двамата ученика, които Христос праща по градовете пред Себе Си? Съжалявам, отново сбъркахте. Ами в посланията? Не. Този проповедник се захваща с работа много преди Павел да вземе перото. Къде отива Исус, за да намери първия Си мисионер? (Няма да повярвате!)

В едно гробище. Кой е първият посланик, когото изпраща? (И това звучи твърде невероятно!)

Един луд. Човекът, който Исус избира за мисионер, е един бесен! Неговата история се намира в петата глава на Евангелието от Марк. А като слезе от лодката, веднага го срещна един човек с нечист дух, който излезе от гробищата. Той имаше обиталище в гробищата и никой вече не можеше да го върже - дори с верига, - защото много пъти го бяха връзвали с окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите. И никой нямаше сила да го укроти. И всякога, нощем и денем, в гробищата и по баирите той викаше и се посичаше с камъни. Марк 5:2-5. Това е човекът, когото майка ви ви е казвала да избягвате. Онзи, когото полицията прибира редовно. Умопомраченият, който дебне из квартала и избива цели семейства. Лицето, което показват по новините на екрана като опасен престъпник. Той е първият мисионер в историята на църквата. В Декапол не знаят как да се справят с него. Оковават го, но той чупи веригите. Разкъсва дрехите си. Живее по пещерите. Самонаранява се с камъни. Побеснял вълк на свобода, страшилище за обществото. Никому непотребен. За него няма място при никого - освен при Исус. Дори и днес най-доброто, което медицината може да предложи на такъв човек, са лекарствата и продължителното лечение. С цената на много време, пари и професионална помощ подобно на антиобществено поведение евентуално би могло да се нормализира. Но ще отнеме години. А на Исус отнема секунди.

Обстановката е взривоопасна. Ладията на учениците спира близо до някакво гробище. Наблизо пасат стадо свине. За юдеите и двете са особено нечисти. Когато Исус стъпва на брега, от пещерата наблизо изскача един луд. Разчорлена коса. Окървавени длани. Изподраскана кожа. Бяс, облечен в плът. Разголена лудост. Ръцете се размахват, устата е изкривена от писъци. Апостолите потръпват, преглъщат и пристъпват назад към ладията. Те са ужасени. Не и Исус. Прочетете внимателно следващите няколко стиха, защото те ни дават рядка възможност - да надникнем в невидимата война. За няколко мига невидимият конфликт става видим и ние се превръщаме в наблюдатели на бойното поле.

Исус започва пръв: “Излез от човека, ти, душе нечисти!” (8 ст.) Духът изпада в паника: “Какво имам аз с Теб, Исусе, Сине на Всевишния Бог?” (7 ст.) Исус иска човека обратно. Бесовете изобщо не се противопоставят. Не отправят заплахи. И преди са чували този глас. Когато Бог заповядва, демоните нямат избор. Те умоляват. Призовават Исус “да не ги изпраща вън от страната” (10 ст.) Самата поява на Исус усмирява нечистите духове. Въпреки че до тогава са владеели в човека, сега са изплашени от Бога. Въпреки че до тогава са сковавали цялата околност в страх, сега молят за милост от Исус. Неговите думи ги превръщат в подсмърчащи и подмазващи се нищожества. Понеже се чувстват по-сигурно в стадото свине, отколкото в присъствието на Бога, демоните молят да бъдат прехвърлени в свинете. Исус се съгласява и в резултат на това две хиляди побеснели прасета се втурват право във водата. През цялото време учениците не правят нищо. Докато Исус воюва, последователите зяпат. За друго не се сещат.

И при вас ли е така? Гледате неуправляемия свят и не знаете какво да предприемете? В такъв случай направете като учениците. Когато битката е жестока, застанете настрана и оставете Бога да се бори.

Спомням си случка, която илюстрира този принцип. Двамата с татко сме в рибарска лодка и се борим с бурята. Обградени сме от планинска верига с побелели хребети, които се извисяват високо над водата. Крайбрежната линия е скрита, мъглата се сгъстява и се питаме дали изобщо ще успеем да се върнем на брега. Аз съм на девет. Лодката е малка, дълга е около три метра. А вълните са високи, достатъчно високи, за да преобърнат плавателния ни съд. Небето гърми, облаците се носят на талази, светкавици поразяват тъмнината. Татко е насочил лодката срещу вълните към най-близкия бряг. Седи отзад с ръка на двигателя. Лицето му е срещу вятъра. Аз съм седнал в предната част и гледам към него.

Дъждът жули голия ми врат и просмуква ризата ми. Една след друга вълните ни издигат и отново ни хвърлят надолу. Вкопчил съм се с две ръце в лодката и чакам. Напразно се опитвам да видя брега. Той е погребан в мъглата. Поглеждам към слънцето, но и то е скрито зад облаците. Оглеждам се за други лодки и виждам само вълни. Всичко около мен ме плаши. Само едно нещо ми вдъхва надежда - лицето на баща ми. През поривите на дъжда той се взира в тъмнината. От козирката на шапката му капе вода, а ризата му е залепнала за гърба. В този момент взех едно решение. Реших да не гледам към бурята, а само към баща си. Струваше си. Взирането във вълните ми носеше страх, а когато поглеждах към татко, се успокоявах. Затова се съсредоточих в него. Толкова напрегнато се взирах тогава в него, че сега, трийсет години по-късно, все още го виждам как превежда лодката през талазите на вятъра и дъжда.

Бог иска същото от нас. Иска да насочим погледа си към Него. Каква полза да гледаме към бурята? Защо да проучваме врага? Няма да го победим. Само Бог може. Учениците не могат да унищожат сатана. Само Бог може. Точно това прави Исус. Докато поразените ученици гледат, Исус пристъпва към действие и Бог освобождава побъркания. Духовете са преминали в свинете. На гробището се е появил още един последовател. Необикновена история, а? Само почакайте. Още не е свършила. Ако смятате, че реакцията на нечистите духове е странна, почакайте да видите реакцията на хората. Пастирите на свинете изтичват в града и казват на всички какво са видели. И хората идват да видят сами.

И като дойдоха при Исус, видяха обладания от демоните, в когото беше легионът, да седи облечен и разумен, и се уплашиха. И ония, които бяха видели всичко, им казаха за станалото с обладания от демоните и за свинете. А те започнаха да Му се молят да си отиде от техните земи.” Марк 5:15-17           

Какво искат? Хората започват да Го молят да се махне от пределите им. Хората са помолили Исус да си тръгне? Точно така. Вместо да Му благодарят, те Го гонят. Именно. Но защо постъпват така? Добър въпрос. Какво кара хората да предпочетат компанията на свинете и лудите пред присъствието на Бога? Или по-точно... Какво кара един алкохолик да предпочита пиянската мизерия пред трезвеността? Какво кара една църква да предпочита дрямката пред живота? Какво кара един народ да предпочита робството пред свободата? Какво кара хората да предпочитат вчерашните традиции пред днешния живот с Бога? Какво ли? Страхът от промяна. Промяната е мъчна работа. По-лесно е да си следваш познатата пътека, отколкото да ходиш по непроверени местности. Затова хората изгонват Исус. И понеже Той никога не ходи където не е канен, се качва обратно на ладията. Вижте какво става по-нататък.

А като влизаше в лодката, тоя, който беше преди това обладан от демони, Му се молеше да бъде заедно с Него. Той обаче не му разреши.” Марк 5:18-19 

Изненадващо отношение към един новоповярвал, не мислите ли? Защо Исус не го взема със Себе Си? Много просто. Неговите планове са по-големи. “Иди си у дома при своите, и им кажи какви неща ти стори Господ и как се смили над теб.” (19 ст.) Ето го. Изпращането на първия мисионер. Преди минута - побъркан, а сега пратеник на Христос. Без обучение. Без поучение. Единственото, което знае е, че Исус адски плаши ада и очевидно това е достатъчно. Но още по-изненадващ е фактът, че изобщо някой е изпратен. Аз не бих изпратил мисионер при хората, които току-що са ме изгонили, а вие? Да изпратя някоя напаст, да, но не и мисионер. Обаче Христос го прави. Христос и днес изпраща. Той продължава да изпраща посланието си към незаслужилите. И продължава да използва като Свои пратеници недостойни хора. В крайна сметка, вижте само кой чете тази книга. И кой я е написал.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693145
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031