Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2017 14:00 - Едно посещение през отворените врати на Президентството
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 399 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 18.09.2017 16:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Вчера, както всички знаят, беше Денят на София - ден, в който Столична община разпраща съобщения и обяви  за изяви и концерти, в градинките има аниматори за дечицата, а вратите на повечето музеи са отворени, тази година, надявам се, за все повече хора, тай като поне обявиха, че ще бъде така в статии по медиите. Отидохме и ние с моя приятелка, да посетим един от големите столични (хихи) музеи, Националният археологически музей, който за мен се оказа, въпреки размерите си, доста голям. Интересно беше да се наблюдава, срещата на населението с културите, които представяше музеят -  образователното ниво  на населението (предимно възрастни!) беше "да пипна", в което няма нищо лошо, на мен това ми се струва много сладко, все пак - има поле за образование (не е нивото "да скъсам или да повредя на всяка цена"; но пък аз не съм служител на музея; благодаря на любезните пазачи, които ни насочвака в кои зали да влизаме)) и алармите пищяха през минути, но като цяло, въпреки дупките в историческото ми образование, това посещение ми се стори недостатъчно и ще отидем пак. Оказва се, че музеят може да бъде отворена книга, не само музей...
Виждайки опашката пред Президентството, ние се амбицирахме и решихме на свой ред, да се наредим и да разгледаме тая емблематична сграда, пазена от гвардейци. След известно организирано висене се озовахме в едно преддвери, което много прилича на това на Карловския районен съд, където има същия детектор за метал, скенер  и пр. Ако не знаех, колеги, че това е НСС, така щях да се разочаровам, но атмосферата подейства, вярно е. Пропуснаха ни вътре, групата се събра, млада дама от персонала ни организира досущ като японски туристи (да се чуди човек, как българите можели да се държат като японски туристи)), и докато тролята зяпаше по скулптурите във фоайето (необходимо е да се изчистят със сол и някаква киселина тия табелки, нищо се не чете, иначе изглежда старо, ама без табелки не върви) и се питахме, дали ще ни пуснат в ротондата "Св. Георги", групата тръгна напред. Аз, специално отбелязах качеството (много хубаво) на килима на президентството, такъв дебел, добре изглеждащ, относително чистичък, въпреки множеството, минало през него, и дори днес си помислих - защо тия хора, не си го натовариха, хе, колко момчета са там, да си отнесат във Варна, вместо да тормозят тамошното читалище, от което бяха взели пътеката, която ни посрами навремето, по време на срещата на г-н Радев с г-н Макрон, обаче после съобразих, че цвета на този килим е лилавеещ, не йе червен, е, пак че се купува килим, значи...
Въведоха ни в кабинета на самия президент, там за пръв път, колеги, обърнах внимание на картините по стените, и на думите на нашата екскурзоводка, че те са предоставени при специален режим на ползване от Националната галерия (честно да си призная, дотогава гледах красивите мрамори и се наслаждавах на атмосферата, която, честно да си призная, не съм я срещала никъде, а я почустваха и всички други хора от нашата група). Забележителни картини висяха по стените, колеги - представете си сграда, която не е музей, а действаща институция, и виждате на стената й, не в трезора й, и не само в офиса на шефа й, шедьоври на българската живопис (разбира се, без предпазни стъкла, но пък това го разбрах едва, след като си купих от кафе машината на пресцентъра чаша чай и един вътрешен глас ми каза - следвай килима, защото това платно, там, може да струва 70 000 лева, примерно, има и за повече, троля не е специалист, само фантазьор, та едно такова оплескано с  горещо кафе платно на Майстора  нито може да го възстановиш, нито може да го платиш, тц, така сме ние, лаиците, не се сещаме, какво е изложено пред нас, само гледаме). Щастлива съм, че успях да видя без стъкла обаче, подобни произведения, някои от които съм виждала само в учебниците си, колкото и да е иронично, по литература навремето).
Кабинетът на президента се оказа средно голяма стая, с националното знаме, знамето на Еврозъюза, чиито член е България, удобни кожени мебели за сядане, тц, но въпреки това, групата го снима многократно. Нямаше нито един човек, който да прекрачи кордона, поставен от служителите, всички внимателно слушаха думите на нашите екскурзоводи.
Посетихме и кабинета на вицепрезидента, който се оказа доста по-скромен, но по-светъл. От администрацията на вицепрезидента ни обясниха, че мебелите били претапицирани, за да се запази оригиналният дух на времето, в което са били поставени тук - шестдесетте години, или по-късно, не запомних, моля да бъда извинена. Народът кимаше с глава уважително, обаче троля, колеги, не йе съгласна с това обяснение, защото намира, че в кабинета на вицепремиера се подписват заповеди за помилване, пристигат депеши, влизат политици, тоест, това не е музей. Хубаво би било, да сложат нови мебели, а ако искат да запазят старите, да запазят един, или два, както ордените и подаръците, па да кажат, че на тях е седял Тодор Живков, или поне Милко Балев, или че това е единственият стол, на който е седяло цялото политбюро, ние сме малка държава, това е напълно възможно))
Оказа се, колеги, че така и няма да видим ротондата "Свети Георги", което за мен беше голямо разочарование, а сигурна съм, и за повечето членове на групата  - убедена съм, че българинът тайно обича, като разгледа националните шедьоври на художественото изкуство, па и тайните на администрацията, да разгледа и някоя църква, за успокоение, в което няма нищо лошо. Накрай срещата завърши в същинския минимузей на първия етаж на Президентството, в който беше подредена библиотека (по идея на предходния президент - г.-н Плевнелиев), която да презентира Президенството. Там имаше и две гвардейски униформи, без гвардейци (защо, за Бога, щом ще го правите музей, не сложиха стари униформи, музейни?!), и една неголяма витрина с ордени. Библиотеката се състоеше от стена от с квадратни отвори, в които бяха поставени, на величествено разстояние от читателите, годишниците на Президентството, няколко тома от академичната История на България (без обложки?!), разни томчета с имената на Стамболов (за който търси) и пр. (над кутията с ордените), а от другата стена, се набиваше на очи някакво многотомно издание на енциклопедия Британика, което, по мое мнение, дори не беше пълно, да не говорим, че не беше и с нещо рядко срещано. Тц, когато попитах една от нашите екскурзоводки защо няма повече литература на български език, томове, които да представят българската литература, тц (съжалявам, братя историци), оттам ми казаха, че предстояло да се запълват рафтове и пр., това били подаръци за президента... (явно ще се запълват  най-горните, съвсем недостъпните нива, хихи). Аз лично, бих искала в тази библиотека да видя не нечии подарък или кой знае какво (защото нямаше как да се види дарственият надпис дори), а томовете от енциклопедия "Британика", притежавана от Богдан Филов, да речем, извадени от трезора на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", бих искала да видя там професионалист библиотекар, който ще ми каже всичко за книгите, които съхранява, че и нещо повече за президентството, в тоя контекст, а контекст, очевидно, има. Искам да видя там книгите от колекцията на Найден Геров, първи българин на висока дипломатическа служба в Пловдив, искам да видя книгите на Димитър Станчов, ако щете - на самия Стамболов?! Само, моля ви се, не ми показвайте някакво издание на "Британика", което мога да си купя на "Славейков"!
След всичко преживяно, си излязохме пред фонтана до Президенството, радвайки се на хубавото есенно време.
Помолиха ме да дам мнение за картините в кабинета на президента Радев, които, както подчерта неговата администрация, са лично негов избор. Красиви картини, смятам, че каквото и да беше поставено там, от трезора на Националната галерия, щеше да бъде красиво. Няма грешен избор). Само съм чела и разглеждала в моите учебници по литература за картините на Димитър Гюдженов, трябваше да погледна в интернет за Борис Гюдженов, е, нашата учебна програма навремето  беше тежка и нямаше как да се ходи на екскурзии в София, за да се гледат картини в Националната галерия, но и аз, като скромен лаик, забелязах защо президентът е избрал картината, на която беше изобразен  Аспарух, който сочи със знамето напред - заради енергията и бойният дух, навярно, отразени  без грам фалш, за късмет)).
Красиви картини, изпълнени с енергия, но пък, аз например, бих поставила за себе си, някой ден,  колеги, картината на художника Борис Денев, който също се наложи да  проверя в интернет преди малко - "Търново се прощава с партиарх Евтимий". Не зная колко е голяма тази картина, дали изобщо ще може да се постави в по-малко помещение, но за мен, тя показва нежеланието на един народ, да се предаде, и невъзможността, народите да бъдат окончателно "поробвани".





Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651853
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031