Изчувствани истини! Нали знаеш колко си права? ;)))

Животът е това тайнство, което си причиним сами докато се чудим кое е най-важно да ни се случи.
Животът е Любов без край, раздавана на много хора през цялото време.
Книгата..., чиито родители са папиросовият свитък и глинената плочка, ни завещава бъдещето, което винаги става минало, но бидейки авторска преживелица, книгата доста често е плод на житейско случване, пропито от чувствопознанието на твореца.
Не случайно 65 % от написаните книги са мемоарни.
Всеки твори, пишейки себе си. :)))

изчуствани истини - как хубаво и точно го каза!
Животи, животописания, животоописания, животослучвания, животомечтания - перото ни позволява да живеем по много животи, живеейки нас самите в пълнотата на същността ни.
А творенето на самия наш собствен живот е най-великото изкуство и най-финото творене.
Поздрави!

Ох, че ми хареса това! "Не вярвайте на писател, който пише единствено заради другите..."
Публикувах си разказите в един префърцунен сайт, пълен с литературни величия. Че като почнаха еди разбори и анализи, че съм разказвал случки, а нямало художествена стойност и никой не се интересувал от моите преживявания, че всичко било в първо лице и т.н.т.
Аз им казах само, че след като съм имал бурен живот и преживявания, искам да ги споделя с някой, а и със себе си, защото когато описваш нещо, откриваш толкова нови нюанси, които навремето са ти убегнали.
Много хубаво пишеш. Много.

Не си длъжен да се оправдаваш никому за живота си и за това, че твоето писане и тяхното четене се разминават. Важно е споделянето, то е ценност, истинска и неоценима.
А аз съм те чела и ...не съм съгласна с анализаторите!
Поздрави и благодаря!

"Животът е това тайнство, което си причиним сами докато се чудим кое е най-важно да ни се случи."
................
"Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за нещо друго"/Сам Шепард/
Уонди, да беше цитирала направо известния драматург, вместо да изкилиферчваш фразата и да си приписваш заслуги с това негово прозрение.

Бени, винаги ти се радвам докато те чета! В постингите ти има толкова емоция,размисъл.Те са отражение на чувствителната ти натура!
Така е. Всеки сам пише книгата на живота си,ама и сам я чете и препрочита, прави си изводи,взема си поуки.
Поздрави,миличка!