Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2014 21:42 - Залезът на долара
Автор: klasovosaznanie Категория: Политика   
Прочетен: 1495 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 21.09.2014 21:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ЗАЛЕЗЪТ НА $

imageПрез ноември 2007 г. на среща с президента на Иран Ахмадинеджад венецуелският президент Уго Чавес заяви: „Империята на долара се сгромолясва”. Редица факти подкрепят тази оценка. Сред тях на първо място трябва да се посочи неотклонната тенденция към обезценяване на долара спрямо еврото и други валути. През 2002 г., една година след всъпването в длъжност на президента Дж. Буш Младши, един долар се разменяше за 2 лева и 30 стотинки, а днес – година преди да изтече вторият мандат на този президент – един долар се обменя за едва 1 лев и 33 стотинки.Откакто Буш е начело на Съединените щати, търговският дефицит на страната нарасна двойно и вече възлиза на 800 млрд долара годишно, 60-70 млрд. всеки месец. Междувременно редица страни, сред които Иран, ОАЕ и Китай, обявиха намерението си да преориентират своята валутна политика от долара към еврото – Китай, чиито валутни резерви надхвърлят 1000 млрд долара, възнамерява да обърне една трета от тази сума в евро. Заедно с това шефовете на най-голямата в света фирма-износителка на горива, руската Газпром, заявиха, че обмислят да прекратят разплащането с клиентите в долари и да заменят долара с рубла. А само преди седмица седем Латиноамерикански държави: Аржентина, Бразилия, Венецуела, Еквадор, Боливия, Парагвай и Уругвай създадоха своя обща наднационална банка, чието предназначение е да осигури финансовата независимост на тези страни по отношение на Световната Банка и МВФ, като тенденцията в бъдеще е да се създаде обща валута, която да замени долара в разплащанията между латиноамериканските държави. Същото, както е известно, вече направиха страните от Европейския съюз (без Великобритания), които преди няколко години въведоха обща европейска парична единица, еврото, с цел да освободят икономиките си от опеката на американския долар. По такъв начин в целия свят – от Латинска Америка през Европа и Средния Изток до Китай – се осъществява международен конспиративен план, целящ да ликвидира господстващото положение на долара в световната икономика.

Във връзка с това и по повод на все по-настойчивите искания на държави от ОПЕК (Организация на страните износителки на петрол; в нея участват Алжир, Венецуела, Индонезия, Ирак, Иран, Катар, Кувейт, Либия, Нигерия, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия) доларът да бъде изхвърлен от разплащанията в търговията с петрол саудитският финансов министър наскоро отбеляза, че такава промяна ще доведе до „колапс на долара”, а българското издание на авторитетния “Financial Times” иронично отбелязва, че може би единствения начин американската валута да запази своето положение е да стане отново конвертируема срещу злато, нещо като Бретън Уудс -2, но в такъв случай, добавя изданието, ще се наложи милиарди зелени пари да бъдат изгорени на аутодафе (в-к „Класа”, 01.12.2007г., стр.13).

До днешното положение, при което американската валута понася удари от всички посоки, се стигна след повече от шест десетилетия на ограбване на света от страна на американската финансова олигархия с помощта на долара.

Да припомним основните моменти на този процес.

Всичко започна в края на Втората световна война, когато повечето от развитите страни тънеха в развалини, а забогателите от войната Съединени щати, където поради изгодното географско положение не падна нито една вражеска бомба, притежаваха 70% от световните златни запаси и произвеждаха една втора от световната промишлена продукция. Тогава (1-22 юли 1944 г.) в градчето Бретън Уудс, Ню Хемхшир, беше постигнато споразумение между основните финасови институции на капиталистическия свят, по силата на което една национална валута, американският долар, се признаваше за еквивалент на златото и й се възлагаха функциите на световни пари. По този начин целият свят се превърна в кредитор на Съединените щати, всяка доларова банкнота зад граница представляваше безлихвен кредит от страна на нейния притежател към Съединените щати. Към САЩ потече поток от материални блага, срещу които в обратната посока потече поток от книжни парични знаци. Последните се натрупваха в банковите трезори под формата на валутен резерв или циркулираха в обръщението. Привилегированото положение на долара позволяваше на американската емисионна банка (Федералният резерв) да печати книжни пари в такова количество, каквото отговаряше на американските интереси, а всички останали държави се задължаваха да приемат тези пари, сякаш са злато. („Златото, казваше Маркс, по природата си не е пари, но парите по природата си са злато”.) Срещу възможността за злоупотреба с изключителното положение на долара Съединените щати бяха задължени да поддържат златното покритие на своята парична единица, т.е. предполагаше се, че другите централни банки, стига да пожелаят, могат да обменят своите доларови банкноти срещу съответното, гарантирано от американското правителство, количество злато.

Първият удар срещу златно-доларовия стандарт дойде в средата на 60-те години, когато френският президент Шарл Дьо Гол обмени доларовите запаси на своята страна срещу злато по официалния курс.

Шест години по-късно (15 август 1971 г.) администрацията на Никсън беше принудена да премахне конвертируемостта на долара срещу злато. Така американската държава се отказа от ангажимента си да обменя злато срещу книжни долари, с което беше сложен край системата на златно-доларовия стандарт. Но по негласно споразумение с водещите банкови институции на Запада доларът и занапред продължи да играе ролята на световни пари.

Обаче изкуствено поддържаното „доверие” към долара не можеше да продължава неограничено. След 14 години (октомври 1987 г.) световните фондови борси бяха разтърсени от сериозна финасова криза, довела до „изпаряването” на повече от 1000 милиарда долара фиктивен капитал и до разоряването на голям брой дребни вложители.

След още две години (през октомври 1989 г. – вече при управлението на Буш Старши) кризисните явления отново се повториха, макар и в по-малък мащаб. Точно в този момент започна разпадането на Съветския блок и от Изток на Запад потече поток от свежи пари и други активи, разшириха се пазарите за западния капитал и това спомогна за временно преодоляване на кризата. Но само след няколоко години (края на 90-те) нови бури връхлетяхаха капиталистическата икономика. Те удариха най-силно Далечния изток, пострадаха икономиките на така наречените далекоизточни „тигри”, като Южна Корея беше изправена пред заплахата от държавен банкрут, но беше спасена с помощта на заеми за десетки милиарди от МВФ. Наред с Далечния изток кризата силно засегна също икономиките на Турция, Аржентина и други страни. (За овладяване на далекоизточната криза важна роля изигра „социалистческата пазарна икономика” на Китай, която сравнително безболезнено понесе удара и спря разпространението на кризисните явления върху други части на световния пазар. Във връзка с това президентът на Франция Ширак на среща на Г-7 изказа специална благодарност на Китайската Народна Република, а изявление в същия дух направи по-късно и президентът Клинтън.).

Наскоро след това (2001-2 г.) обявиха фалит две от най-проспериращите компании в Съединените щати – „Енрон” и „УърлдКом” – и в същото време започна кръстоносният поход на Буш срещу тероризма. Най-напред Въоръжените сили на САЩ и техните съюзници се настаниха в Афганистан под предлог, че правителството на талибаните отказва да предаде Осама бин Ладен, обявен за главен организатор на атентатите от 09.11.2001 г, а след по-малко от година и половина беше нападнат Ирак, начело с бившия съюзник на Щатите, Саддам Хюсеин, под претекст, че Ирак разработвал оръжия за масово поразяване. Държавният секретар на Съединените щати Колин Пауъл на 5 февруари 2003 г. от трибуната на ООН изнесе „неоспорими факти” – сателитни снимки, записи на разговори, свидетелства на очевидци и .т.н. – потвърждаващи версията, че Ирак разработва такива оръжия. Впоследствие всичко това се оказа нагла и безпрецедентна измама на световното обществено мнение.—даже Адолф Хитлер не си е позволявал толкова безсрамно да лъже световната общественост, търсейки оправдание за своите агресии. На американските управници обаче всичко е позволено – те разпространили невярна информация, защото били подведени от своите разузнавателни служби. Тук е мястото да припомним рядко споменавания факт, че Саддам Хюсеин беше първият, който призова (ноември 2000 г.) доларът да бъде отстранен от разплащанията в търговията с петрол на ОПЕК и само малко повече от 2 години бяха необходими на САЩ, за да заглушат този призив с помощта на сухопътните и военновъздушните си сили. (Не е изключено една от причините за войната в Ирак, война, която вече донесе гибелта на стотици хиляди хора и чийто край не се вижда, да е не само стремежът към контрол над иракските петролни находища, но също и намерението да се демонстрира сила за отстраняване на заплахата над уязвимия долар.).

Но независимо от всичко, независимо от събарянето на режима на Саддам и неговата екзекуция, независимо от това, че увеличените военни разходи създадоха известен стимул за растеж на производството, обезценяването на долара продължава и става все по-очевидно, че нищо не може да го спре. През настоящата година се заговори за нова криза в американската кредитна система , така наречената „ипотечна криза” (или „крънч”), свързана с факта, че американските банки, за да стимулират растеж на производството, раздават в голям размер необезпечени кредити, събираемостта на плащанията по които е твърде ниска, а това на свой ред оказва негативно въздействие, макар и с известно отлагане във времето, върху стопанската дейност като цяло.( Как капиталистите се борят с кризите, питаше Маркс, и отговаряше: като подготвят нови, още по-разрушителни кризи в бъдеще...).

Обезценяването на долара от една страна играе положителна роля за американската икономика като намалява външния дълг на страната и облекчава проблема с вътрешния дълг и освен това увеличава нейните експортни възможности (търговският дефицит обаче не намалява, а расте), но в същото време с обезценяването на долара намаляват задълженията на редица страни, които доскоро бяха хванати в капана на дълговото робство – сега те се изплъзват от контрола на световните лихвари и са в състояние, както виждаме в Латинска Америка, да открият нов фронт срещу господството на всемогъщия американски финасов капитал – нещо, което преди две десетилетия изглеждаше невъзможно.

Какви са перспективите оттук нататък?

Дали залязващият долар ще слезе от сцената мирно и тихо и ще бъде заменен в качеството на световни пари от друга валута (еврото) или от букет от валути, дали този преход ще се осъществи сравнително плавно и без сътресения, както ни уверяват някои икономисти, или ще бъде съпътстван от остри сътресения и противоречия и ще доведе до дълбок срив на цялата кредитно-финансова система на капитализма, което изглежда по-вероятно, на тези въпроси засега е трудно да се даде категоричен и научно аргументиран отговор. Това, което със сигурност може да се каже, е че капиталистическата валутна система никога повече няма да се ползва с онова безоблачно „доверие”, на което се радваше през първите десетилетия от епохата на господство на долара. Днес вече е ясно, че всички мерки, които се предприемат за изграждане на такова доверие, имат временен и преходен характер, че в същото време и в същото отношение, когато спомагат за решаването на даден проблем, те пораждат нови още по-тежки и трудно решими проблеми в едно бъдеще, което неотвратимо пристига. За да се разкъса този омагьосан кръг, необходими са не палиативни, а революционни решения, необходимо е частният интерес (който е моторът на капиталистичския начин на производство и който поражда кризите, войните, комерсиализацията на на междуличностните отношения и деградацията на духовния живот) да бъде подчинен на общия интерес на всички хора, на цялото човечество. А това означава да се сложи край на всевластието на привилегиравните слоеве – финансовата олигархия, ТНК, медийните магнати и обслужващата ги полицейско-политическа каста. http://www.septemvri23.com/dolar_zalez.htm



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: klasovosaznanie
Категория: Политика
Прочетен: 389948
Постинги: 141
Коментари: 80
Гласове: 143
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031